Поръчай сега!

Цена: 45.00 лева
Количество:
разпечатване
Класическа серия

ПАКС Форте PAX Forte

ПАКС PAX

ПАКС Форте (PAX Forte)

Биологичноактивна хранителна добавка – витаминно-минерален комплекс с растителни компоненти.

СЪСТАВ:

Една капсула съдържа:

Маточина (Melissa officinalis L.) 50 мг.
Лавандула (Lavanda angostifolia Miller) 50 мг.
Мак (Papaver rhoeas L.) 50 мг.
Витамин В1 1,15 мг.
Витамин В2 1,6 мг.
Витамин В5 6 мг.
Витамин В6 1,65 мг.
Витамин В9 0,2 мг.
Витамин В 12 1 мкг.
Витамин РР 18 мг.
Витамин Н 0,15 мг.
Калциев хидрофосфат 116 мг.
включително калций 26 мг.
Магнезиев карбонат 100 мг.
включително магнезий 26 мг.

Маточина (Melissa officinalis L.)
Листата на маточината съдържат не по-малко от 5% от производните на хидроксикоричната киселина, с общо име розмаринова киселина, до 1% етерични масла, в чиито състав влизат (цитрал (до 60%), цитронелал, хераниол, линалоол, а също и биофлавоноиди, витамин С (до 150мг%), каротин. Концентрира селен. Растението притежава седативно, спазмолитично, хипотензивно, обезболяващо, противомикробно и антихистаминно действие.
Маточината е ефективна при хипертонична болест, тахикардии, бронхиална астма, депресии, нервно пренапрежение, мигрени, безсъние, болезнени менструации, като средство, нормализиращо процесите на храносмилане.

Лавандула (Lavanda angostifolia Miller)
Цветчетата на лавандулата съдържат етерично масло, основен компонент на който е линалоол и неговите етери, а също и кумарини, урсоловая киселина, притежаваща кардиотонизиращо действие, танини. Лавандулата притежава седативно, спазмолитично, диуретично и противомикробно действие, ефективна е при хипертонична болест, неврастении, мигрени, тахикардии, а също и като меко успокояващо средство. Прилага се за снемане на нервното напрежение и безпокойството, спомага за общото отпускане на организма, нормализира процесите на храносмилане.

Мак (Papaver rhoeas L.)
Цветчетата на мака съдържат алкалоиди, сапонини, биофлавоноиди и други. Използва се като седативно средство, прилага се за нормализиране на съня и сърдечната дейност.

Биофлавоноиди
Биофлавоноидите са природни полифеноли, в наше време обхващащи около четири хиляди съединения в съответствие с тяхното общо свойство – способността да укрепват стените на капилярите (Р-витаминна активност). Биофлавоноидите притежават широкоспектърна биологична активност, преди всичко детоксикиращо и антиоксидантно действие. Те регулират активността на ензимите от различни класове, агонистите и антагонистите на рецепторите. С това е свързан изключително широкия спектър на фармакологичната им активност, включително и кардиозащитното, спазмолитичното, противовъзпалителното, радиозащитното, антиалергичното, хепатопротекторното, жлъчогонното, антисклеротичното и други действия, включително и регулиране функциите на жлезите с вътрешна секреция. Биофлавоноидите оказват антимутагенен и антиканцерогенен ефект.

Витамин В1 (Тиамин)
Коензимна форма на Витамин В1 е тиаминпирофосфат (кокарбоксилаза), който играе определяща роля в процесите на въглехидратната обмяна – окислително декарбоксилиране на кетокиселините, а също и в превръщането на глюкозата в други захари, в частност в пентоза, необходими за синтеза на нуклеиновите киселини. Освен коензимна функция, тиаминът модулира предаването на нервния импулс, регулира преноса на натрий чрез невроналната мембрана, действа антиоксидантно. Витамин В1 е необходим за нормалното функциониране на нервната, сърдечно-съдовата, ендокринната и стомашно-чревната система. Препоръчва се при неврити, радикулит, невралгии, полиневропатии, енцефелопатии, периферна парализа, исхемична болест на сърцето, хипотериоза (участва в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза), стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб. Влияе положително при себорея, дерматити, пиодермии, екземи и други кожни заболявания. Голямото съдържание на въглехидрати в дневния порцион, активните физически и умствени натоварвания, хроничната употреба на алкохол увеличават необходимостта от витамин В1. При дефицит на тиамин възникват нарушения на функциите на нервната система (безсъние, раздразнителност), дори развитие на парализа, нарушава се въглехидратния метаболизъм, което води до излишно натрупване на мазнини в организма, появяват се отклонения в работата на сърдечно-съдовата система (артериална хипотония) и храносмилателната система (забавяне на перисталтиката на червата).

Витамин В2 (Рибофлавин)
Витамин В2 в структурата на простатичните групи (ФАД и ФМН) влиза в състава на многобройните окислително-възстановителните ензими, наричани флавинови. Те интензифицират процесите на обмяна на веществата в организма като участват в тъканното дишане и синтеза на АТФ, в преобразуването на кетокиселините, окислението на висшите мастни киселини и други окислително-възстановителни процеси, необходимо за енергообезпечаването на клетките. Към флавиновите ензими принадлежи и моноаминоксидазата (МАО), контролираща обмяната на биогенните амини и невротрансмитерите и следователно влияеща на функциите на нервната система и на нейните висши отдели. Витами В2 изпълнява антиоксидантни функции, участва в кръвообразуването, увеличава нивото на хемоглобина и еритроцитите. Подобрява функцията на очите (повишава възприемчивостта към цветовете и адаптацията към тъмнина), във връзка с това се препоръчва при хемералопатии, конюктивити, ирити, кератити, язви на роговицата, катаракта. Витамин В2 се прилага при кардиосклероза, тиреотоксикоза, хроничен хепатит и други заболявания на черния дроб (активизира неговата детоксикираща функция) при хроничен колит и ентероколит, при продължително незарастващи рани и язви, лъчева болест, астения, за лица, работещи с токсични вещества, включително с тежки метали. Липсата на витамин В2 предизвиква отрицателни изменения в нервната система на човек (в кората на главния мозък, вегетативната нервна система), кръвоносните капиляри (расширяется их просвет, понижава се тонуса, нарушава се притока на кръв към тях), развива се анемия, понижава се усвоимостта на белтъчини, рязко намалява растежа; развиват се болезнени пукнатини в ъгълчетата на устата, възпалява се слизестата ципа на роговицата, появява се остра болка и парене в очите, сълзене, фотофобия; понижава се работоспособността, засилва се чупливостта и падането на косата; развива се дерматит.

Витамин В5 (Пантотенова киселина)
Пантотеновата киселина е структурен компонент на едно от ключовите вещества на метаболизма - коензима А, който участва във всички видове обмяна– белтъчинна, липидна и въглехидратна, в процесите на детоксикация, активира и пренася ацилните (включително и ацетилните) остатъци. Коензимът ацетил участва в синтеза на невромедиатора на ацетилхолин, котикостероидите, хемоглобина, холина и други съединения. Пантотеновата киселина влиза в структурата на фосфопантотеина, участващ в синтеза ни висшите мастни киселини. Тя е важна за усвояването и метаболизма на фолиевата киселина. Препоръчва се при различни патологични състояния, свързани с нарушаване на метаболитните процеси (включително при нарушена функция на щитовидната жлеза, надбъбречната жлеза), при недостатъчност на кръвообращението, при нарушени функции на нервната система (при полиневрити, невралгии, парестезии), алергични заболявания (бронхиална астма, дерматити, сенна треска и други), при екземи, при трофични язви, изгаряния, катари на горните дихателни пътища, бронхити, хроничен хепатит, ентероколит, при отстраняване на атония на червата след операции на стомашно-чревния тракт. По силата на съдействието на функционирането на фолиевата киселина, пантотеновата киселина е необходима при бременност за предотвратяване на пороци на вътрешноутробно развитие на плода. При липса на пантотенова киселина страдат белтъчинната, мастната и въглехидратната обмяна на веществата, развива се слабост, лесна умора, сънливост, влошава се храносмилането, повишава се възприемчивостта към простудни заболявания. Симптоми на недостиг на пантотенова киселина се наблюдават при гладуване, осъществявано без консултация от лекар.

Витамин В6
Витамин В6 в организма е представен от коензимни форми – пиридоксалфосфат и пиридоксаминфосфат. Те влизат в състава на ензимите, контролиращи реакциите на преаминирането и декарбоксилирането на аминокиселините и съответно играят важна роля при обмяната на аминокиселините (особено на триптофана) и в обмяната на белтъчините като цяло, а също и в метаболизма на биогенните амини и невротрансмитерите – серотонина, гама-аминомаслената киселина, дофамина, норадреналина, което предопределя важността на този витамин за нервната система. От гледна точка на влиянието на витамин В6 на нивото на серотонина той е синергичен с хиперицина в жълтия кантарион. Витамин В6 (заедно с желязото, медта и цинка) участва в синтеза на хем. В женския организъм той играе важна роля в поддържането на баланса на половите хормони, предотвратява онкопатологията. Заедно с фолиевата киселина витамин В6 има хипохолестеричен ефект, предотвратява развитието на атеросклероза. Прилага се при токсикоза на бременни, в предменструален синдром, различни видове паркинсон, хорея, заболявания на периферната нервна система (радикулит, неврит), пелагра, хронични и остри гастрити (нормализира киселиннообразуващата функция на стомаха), язва на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен холецистит (участва в процесите на отделяне на жлъчка), анемии, лъчева болест, дерматити, лишеи, невродермити, псориазис, ексседативна диатеза, за предотвратяване или намаляване на токсичните явления при прием на някои лекарствени препарати. Острият дефицит на витамин В6 се наблюдава при алкохолизъм, което засилва алкохолната психоза. Дефицитът на витамин В6 може да възникне на фона на прием на противотуберколозни препарати, перорални контрацептиви. При дефицит на витамин В6 се наблюдават депресии, психози, повишена раздразнителност, периферни неврити, изразен предменструален синдром, възможно е развитие на анемии при пълно осигуряване на организма с желязо (хипохромна анемия), възпалява се устната кухина и езика, развиват се дерматити.

Витамин В9 (Фолиева киселина)
Фолиевата киселина участва в преноса на едновъглеродните групи. Нейната активна форма – тетрахидрофолиева киселина е коензим на метилопреносните ензими; участва в биосинтеза на пуриновите и пиримидиновите основи, като по този начин влияе на синтеза на ДНК и метаболизма на аминокиселините – метионина, серина и тирозина. Заедно с витамин В12 фолиевата киселина регулира процесите на кръвообразуване, като оказва антианемично действие при микроцитарна анемия. Влияе положително върху функциите на червата и черния дроб, повишава съдържанието на холин в черния дроб. Действа антиатеросклеротично (в съчетание с витамин В6 и В12). Важно е да подчертаем значимостта на фолиевата киселина за предотвратяване на вътрешноутробни аномалии на плода, неговия растеж и развитие, което предопределя важността на този витамин по време на бременност.

Витамин В12 (Цианкобаламин)
Ролята на витамин В12 в процесите на метаболизма се определя от участието му (в състава на кобаламиновите ензими) в белтъчинната, липидната и въглехидратната обмяна на веществата. Тъй като е източник на метилни групи, витамин В12 в съчетание с фолиевата киселина и витамин В6 нормализира обмяната на метионин, предотвратява мастното прераждане на черния дроб, увеличава употребата на кислород при хипоксични състояния. Има антиатеросклеротично действие – понижава нивото на холестерин в кръвта и помага за извеждането му от кръвоносните съдове. Стимулира синтеза на белтъчини, нормализира процесите на растеж и развитие. Витамин В12 регулира процесите на кръвообразуване, а това е свързано с неговото участие в синтеза на пуриновите и пиримидиновите основи, нуклеиновите киселини; с натрупването в еритроцитите на серосодержащих соединений. Благодарение на участието му във формирането на миелиновите обвивки на нервните клетки, цианкоболомин е необходим за функционирането на нервната система. Като повишава фагоцитарната активност на левкоцитите и активизира дейността на ретикулоендотелиалната система, витамин В12 засилва имунологичната защита на организма. За усвояванетому с храната е необходимо наличие в стомаха на специална белтъчина – гликопротеид, т.нар. “вътрешен фактор”. Витамин В12 се препоръчва при различни анемии, лъчева болест, дистрофия, заболявания на черния дроб (хепатит, цироза), полиневрити, радикулити, невралгии, мигрени, кожни заболявания (псориазис, фотодерматоза, дерматити, невродермити), след прекарани инфекциозни заболявания. Дефицитът на цианкобаламин води до анемия и нарушаване на функциите на нервната система (слабост, световъртеж, загуба на апетит и други).

Витамин РР (Никотинова киселина, никотинамид)
Представители на витамин РР са никотиновата киселина и никотинамида. Никотинамидът е структурен компонент на никотинамидните коензими (НАД+ и НАДФ+ и техните възстановени форми). Те влизат в структурата на около 300 окислително-възстановителни ензими с важна роля в енергетичната обмяна, в процесите на синтез и разпад на голям кръг вещества, а също и в ензимите на антитоксичната и антиоксидантната система на организма. Витамин РР оказва активиращо влияние върху функциите на кората на големите полукълба, действа съдоразширяващо. Засилва секреторната и моторната функция на стомаха, стимулира функционалната активност на задстомашната жлеза (повишава съдържанието на трипсин, амилаза и липаза в нейния секрет) и черния дроб. Нормализира имунологичната реактивност на организма. Понижава нивото на холестерин и триглицериди в кръвта, участва в обмяната на белтъчините и въглехидратите. Подходящ е при заболавяния на сърцето и черния дроб, язва на стомаха и дванадесетопръстника, ентероколити, трудно зарастващи язви и рани, инфекциозни заболявания. Има данни за ефективността на витамин РР в съчетание с витамин Е при лечението на леки форми на захарен диабет. Витамин РР действа ефективно и при лечението на алкохолизъм и наркотични психози. Неговият дефицит води до развитието на дерматити и появата на симптоми, свидетелстващи за нарушена функция на нервната система и стомашно-чревния тракт: прилошаване, намаляване на апетита, неприятни усещания в стомашната област, рязка слабост, влошаване на паметта. При крайни прояви на недостиг на витамин РР се развива пелагра. Тази болест се среща при хора, хранещи се предимно със зърнени продукти, където витаминът се намира в свързана, недостъпна за организма форма. Дефицитът на витамин РР може също да провокира излишна слънчева радиация.

Витамин Н (Биотин)
Биотинът е простатична група ензими на карбоксилирането (въведение в съединение на карбоксилна група). Затова е необходим за синтеза на висши мастни киселини, влизащи в структурата на липидните компоненти на клетката, а също и алкално-оцетна киселина – продукт на въглехидратната обмяна. Следователно биотинът играе важна роля в тези видове обмяна. Освен това той е необходим за синтеза на пурини, влизащи в структурата на нуклеиновите киселини. Биотинът действа благоприятно при себореен дерматит, при чуплива и цъфтяща коса, чупещи се нокти, нарушения в растежа и развитието. Подобрява функционалното състояние на нервната система и стомашно-чревния тракт. Съществуват данни за способността на биотина да понижава нивото на захар в кръвта при захарен диабет от II вид. Необходимостта от биотин се увеличава при продължително лечение с антибиотици, които потискат чревната микрофлора, произвеждаща биотин. При дефицита на биотин се развива апатия, мускулна слабост, сънливост, понижаване на апетита, дерматит (кожата става суха, бели се, придобива червен оттенък), с течение на времето се атрофират зрънцата на езика, нарушават се функциите на нервната система.

Калций
Човешкият организъм съдържа 1000-1200 г. калций, 99% в костната тъкан, дентина, зъбния емайл, а 1% играе изключително важна роля като вътрешноклетъчен калций, калций в кръвта и тъканната течност. Разбира се калцият играе най-важна роля във формирането на костите. За включването на калция в костната тъкаан са необходими витамин D, фосфати, магнезий, цинк, манган, аскорбинова киселина и други фактори. Калцият участва в процесите на предаване на нервни импулси, осигурява равновесие между процесите на възбуждане и торможения в кората на главния мозък, участва в регулирането на свиването на скелетните мускули и мускулите на сърцето, влияе върху киселинно-алкалното равновесие в организма, активността на редица ензими. Калцият е необходим за функционирането на клетъчните мембрани, за работата на ядрения апарат на клетките, той спира освобождаването на хистамин, като с това намалява проявяването на алергични реакции, болезнения синдром и формирането на имунния отговор. Трябва да се подчертае важната роля на калция като фактор на вътрешноклетъчната сигнализация. Недостатъчното количество на калций в организма засилва извеждането на калция от костите в кръвта, като така предизвиква деминерализация на костите и остеопороза. Калцият е особено необходим за бременни и кърмещи жени.
Препоръчва се за профилактика на остеопороза, регулация на функционирането на ЦНС, при недостатъчна функция на паращитовидните жлези, алергични заболявания (серумна болест, копривна треска, ангионевротичен оток, сенна треска), за намаляване на съдовата проницаемост (хеморагичен васкулит, лъчева болест, възпалителни и ексседативни процеси), при кожни заболявания (екзема, псориазис), при хроничен хепатит, токсични поражения на черния дроб, като кръвовъзстановяващо средство при кръвотечения, като противоотрова при отравяне със соли на оксаловата и флуорната киселина.

Магнезий
Организмът на всеки възрастен човек съдържа около 25 гр. магнезий, главно в костите във вид на фосфати и биокарбонат. Физиологичната функция на магнезия е обусловена от участието му като кофактор в редица важни ензимни процеси. Магнезият е структурен компонент на около 300 ензима, включително и АТФ-зависимите ензими. От това се определя системното влияние на магнезия върху енергетичните процеси във всички органи и тъкани, преди всичко енергопотребяващите (сърце, нервна система, работещи мускули). С това е свързана широкоспектърната фармакологичната активност на магнезия. Той притежава кардиозащитно действие, оказва благоприятно влияние на сърцето при нарушаване на ритъма, ИБС, включително и при инфаркт на миокарда, подобрява кислородното осигуряване на миокарда, като ограничава зоната на повреждане. Едновременно с това, магнезият действа съдоразширяващо и спомага за панижаване на артериалното кръвно налягане.
Магнезият е антистресов микроелемент, окойто оказва нормализиращо действие върху състоянието на нервната система и нейните висши отделения (особено в съчетание с витамин В6) при нервно напрежение, депресии, неврози.
При захарен диабет магнезият предотвратява съдовите усложнения и в съчетание с цинк, хром и селен подобрява функцията на бета-клетките на задстомашната жлеза. При заболявания на дихателните органи спомага за разширяването на бронхите и премахва бронхоспазмите. И в двата случая магнезият е важен фактор от терапията (