Поръчай сега!

Цена: 45.00 лева
Количество:
разпечатване
Класическа серия

ЛАЙФПАК ДЖУНИЪР LIFEPACK JUNIOR

ЛАЙФПАК ДЖУНИЪР LIFEPACK JUNIOR

ЛАЙФПАК ДЖУНИЪР (LIFEPACK JUNIOR+)

Биологичноактивна хранителна добавка за деца от 4 до 12 години – витаминно-минерален комплекс.

СЪСТАВ:

Една капсула съдържа:

Бета-каротин 0,750 мг.
(съответства на съдържание на витамин А 0,125 мг.)
Витамин Е 2,5 мг.
Витамин D3 0,25 мг.
(съответства на съдържание на холекалциферол 25 МЕ)
Витамин С 12,5 мг.
Витамин В1 0,250 мг.
Витамин В2 0,325 мг.
Витамин В6 0,325 мг.
Витамин В9 0,050 мг.
Витамин В12 0,5 мкг.
Витамин РР 3,0 мг.
Калциев хидрофосфат 22,0 мг.
включително калций 5,0 мг.
фосфор 4,0 мг.
Натриев трифосфат 4,0 мг.
включително фосфор 1,0 мг.
Магнезиев карбонат 4,3 мг.
включително магнезий 1,0 мг.
Железен глюконат 0,246 мг.
включително желязо 0,03 мг.
Меден сулфат 0,23 мг.
включително мед 50 мг.
Цинков окис 0,54 мг.
включително цинк 0,375 мг.
Натриев селенит 2,2 мкг.
включително селен 1,0 мкг.
Хромов оротат 13,5 мкг.
включително хром 1,0 мкг.
Магниев карбонат 0,23 мг.
включително магний 0,1 мг.
Натриев флуорид 97,0 мкг.
включително флуор 37,0 мкг.

Декстроза, какао, захароза до 740 мг.

Бета-каротин
Бета-каротинът се използва от организма на човека за синтез на витамин А. Освен това той притежава изразен антиоксидантен ефект, спомага за понижаването на риска от развитието на онкологични и други заболявания, възникващи от повишеното екологично натоварване на човека.
Витамин А включва група вещества – ретинол и неговите етери, ретинал, ретиноева киселина. Провитамин А, освен бета-каротин са също и алфа и гама-каротините. Останалите каротиноиди (около 1000) не притежават провитаминна активност, обаче имат самостоятелно значение като липидоразтворими антиоксиданти и капани на синглетния кислород, както и самият витамин А. Витамин А е необходим за функционирането на органите на зрението (влиза в състава на зрителните пигменти родопсин и йодопсин) и неговият дефицит (и/или дефицитът на цинк) водят до нарушаване на адаптацията към тъмнина (“кокоша слепота”), към възникването на конюктивит (ксерофталмия). Обаче витамин А притежава и редица важни системни ефекти: необходим е за растежа, делението и диференцирането на клетките на епителните тъкани, действа антиоксидантно, което обуславя неговия онкозащитен ефект. Още един важен аспект от действието на витамин А е неговата способност да повишава местната и общата съпротивителност на организма, във връзка с което неговият дефицит повишава риска от възникване на остри респираторни инфекции и други заболявания.
Витамин А спомага за изработването на полови хормони, необходим е за поддържането на репродуктивната функция на мъжете и жените.
Бета-каротинът, както и витамин А оказва добър лечебен ефект при гастрит, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, спомага за бързото зарастване на рани и оздравяване след оперативни намеси.

Витамин Е
Токоферолите (витамин Е) (82-83% - а-токоферол, 10% - b и g-токофероли) са основни мембранни антиоксиданти, стабилизиращи липидните двуслойни мембрани, което осигурява оптимални условия за функциониране на мембранните рецептори, на системите на мембранния пренос и на мембранните ензимни структури. Последните включват вериги за пренос на електрони, определящи енергоосигуряването на клетките и синтеза на АТФ и ензимите на монооксигеназната система, осигуряващи от една страна биосинтез на най-важните ендогенни съединения (кортикоидни и полови хормони, полиненаситени мастни киселини, витамини от група A, D и т.н.), биотрансформация на холестерина в жлъчни киселини и т.н., а от друга страна детоксикация на ксенобиотиците. Не по-малко важно значение имат токоферолите за защитата от окислението на SH-групата белтъчини, включително белтъчините на дихателните и преносните мембранни системи. Изключително важна е функцията на токоферолите като регулатор на биосинтеза на РНК, а следователно и на белтъчините въобще, а също и синтеза на ядрото на хем за хемсъдържащите белтъчини. Трудно е да се преоцени значимостта на този ефект, тъй като с хем е свързано не само осигуряването на организма с кислород, но и проявяването на най-важните биохимични функции (чрез цитохром Р-450-зависима система), включително биотрансформацията на холестерин. С гореизложеното е свързано регулиращото влияние на токоферолите върху метаболизма на белтъчините, мазнините, въглехидратите, хормоните, мастноразтворимите витамини, включително A и D. По силата на това те оказват изразен ефект върху дейността на различни системи на организма – поддържат функциите на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези (включително половите), мускулната тъкан, кръвообразуването (хемопоезата) и т.н.
Витамин Е се прилага при профилактика на онкологични заболявания и исхемична болест на сърцето, при миокардиодистрофии, спазми на периферните съдове, в спортната практика (при натрупването на мускулна маса), при мускулни дистрофии, дерматомиозити, амиотрофична странична склероза, при опасност от спонтанен аборт, нарушена функция на половите жлези, при простатит, чернодробни заболявания, при някои дерматози, псориазис, в педиатричната практика при хипотрофии.

Витамин D3 (Холекалциферол)
Витамин D3 е най-важният представител на групата на вещества, отнасящи се към витамин D3. Витамин D функционира във вид на активни форми – 25-хидроксикалциферол, 1,25-дихидроксикалциферол и 24,25-дихидроксикалциферол. Това са хормони, за които са открити специфични рецептори на клетките на много органи и тъкани: остеоцити, хондроцити, ентероцити, моноцити, неврофили, активирани Т- и В-лимфоцити и други. Затова самият витамин D се разглежда като прохормон, хидроксилираните производни – като хормони, образуващи се с участието на цитохром Р-450 в бъбреците като ендокринен орган. Производството на хормонални форми на витамин D контролира хормона на паращитовидната жлеза. От изложеното следва, че витамин D играе важна роля в процесите на минерализация на костите, диференцирането и съзравянето на колаген, активира репаративните процеси в епитела. Установена е важната роля на витамин D във функционирането на мускулната тъкан и стимулирането в нея на синтеза на белтъчини и производството на АТФ. В последно време беше открита и имуномодулиращата функция на витамин D – той нормализира съотношението между Т-хелперите и Т-супресорите, като с това контролира автоимунните процеси. С това е свързана ефективността на витамин D при псориазис, ревматоиден артрит и др. Регулиращото влияние на активните форми на витамин D върху пролиферацията и диференциацията на клетките, включително и на изменените е в основата на инхибиращото им действие върху ръста на туморни образувания и спомага при профилактиката на възникването на онкопатологията, което беше потвърдено от наличието на обратна връзка между заболеваемостта от рак на правото черво и приема на витамин D (и калций). Освен това витамин D се използва при профилактиката и лечението на рахит, при остеопороза, косопад, мокреща екзема, за зарастване на рани и язви. Дефицитът на витамините C, B2, K и E понижава лечебната ефективност на витамин D. В човешкия организъм витамин D може да се синтезира в кожата при въздействието на слънчевите лъчи от своя предшественик D-7-дихидрохолестерин.

Витамин С
Витамин С представлява комплекс от родствени вещества, предотвратяващи скорбута. Той участва в много окислително-възстановителни реакции в организма. Най-важни представители са L-аскорбиновата киселина и нейната окислена форма – дехидроаскорбиновата киселина. Основно свойство на тези съединения е антиоксидантно и защитаващо от свободните радикали, което обуслява притъпяване от аскорбиновата киселина на процесите на прекисно окисление на липидите, белтъчинните и други и на клетъчните компоненти и ги защитава от повреждане. С това е свързан мембраностабилизиращия ефект на витамин С и неговото имуномодулиращо действие. Витамин С се натрупва в левкоцитите, като повишава тяхната фагоцитарна активност. Именно заради това витамин С проявява противомикробно и даже противовирусно действие, в частност при грип и други инфекциозни заболявания, когато неговото ниво в кръвта рязко се понижи. Освен това витамин С стимулира детоксикиращата ензимна система на черния дроб и затова притежава антитоксичен ефект при различни неблагоприятни въздействия на организма.
Изключително важно е активиращото действие на витамин С за биосинтеза на кортикоидните хормони в надбъбречната кора, отговарящи за адаптивните реакции на организма. Затова витамин С стимулира адаптивните процеси и има антистресово действие. Обратно при стрес нивото на витамин С в организма сериозно намалява и той трябва веднага да бъде набавен. Има сведения за влиянието на витамин С върху процесите на образуване на кетахоламини (дофамин и норадреналин), серотонин и ендорфини и съответно върху психо-емоционалното състояние на човека.
Витамин С е един от най-важните фактори за съзряването на колаген, формирането на колагенните влакна на съдовете, кожата, лещата на окото, костната тъкан и зъбите. Оттук е капиляроукрепващия ефект на витамин С и неговото стабилизиращо влияние върху съединителната тъкан на съдовите стени и други структури на организма. Като нормализира проницаемостта на съдовите стени, витамин С проявява противовъзпалително и антихеморагично действие при капиляропатията на различни етиологии. Витамин С спомага за по-доброто усвояване на желязото и нормализира кръвотворните процеси.
Витамин С се прилага с профилактична и лечебна цел при хипо- и авитаминозата (скорбута), при хеморагичните диатези (хемофилии и др.), при кръвотечения от носа, при белодробни и маточни кръвотечения, при кръвотечения, предизвикани от лъчева болест и предозиране с антикоагуланти, при инфекциозни заболявания и интоксикации, болести на черния дроб, първична и вторична недостатъчност на бъбреците, онкопатология, за нормализиране на липидната обмяна при атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, при бавнозаздравяващи рани и язви, чупене на кости, при работа, изискваща физическо, умствено и емоционално напрежение, по време на бременност и кърмене. Дефицитът на витамин С повишава риска от развитие на простудни заболявания, нивото на холестерина в кръвта, развива кръвотечение от венците, себорея, склонност към умора, раздразнителност, сънливост и други.

Витамин В1 (Тиамин)
Коензимна форма на Витамин В1 е тиаминпирофосфат (кокарбоксилаза), който играе определяща роля в процесите на въглехидратната обмяна – окислително декарбоксилиране на кетокиселините, а също и в превръщането на глюкозата в други захари, в частност в пентоза, необходими за синтеза на нуклеиновите киселини. Освен коензимната функция, тиаминът модулира предаването на нервния импулс, регулира преноса на натрий чрез невроналната мембрана, действа антиоксидантно. Витамин В1 е необходим за нормалното функциониране на нервната, сърдечно-съдовата, ендокринната и стомашно-чревната система. Препоръчва се при неврити, радикулит, невралгии, полиневропатии, енцефелопатии, периферна парализа, исхемична болест на сърцето, хипотериоза (участва в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза), стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб. Влияе положително при себорея, дерматити, пиодермии, екземи и други кожни заболявания. Голямото съдържание на въглехидрати в дневния порцион, активните физически и умствени натоварвания, хроничната употреба на алкохол увеличават необходимостта от витамин В1. При дефицит на тиамин възникват нарушения на функциите на нервната система (безсъние, раздразнителност), дори развитие на парализа, нарушава се въглехидратния метаболизъм, което води до излишно натрупване на мазнини в организма, появяват се отклонения в работата на сърдечно-съдовата система (артериална хипотония) и храносмилателната система (забавяне на перисталтиката на червата).

Витамин В2 (Рибофлавин)
Витамин В2 в структурата на простатичните групи (ФАД и ФМН) влиза в състава на многобройните окислително-възстановителните ензими, наричани флавинови. Те интензифицират процесите на обмяна на веществата в организма като участват в тъканното дишане и синтеза на АТФ, в преобразуването на кетокиселините, окислението на висшите мастни киселини и други окислително-възстановителни процеси, необходимо за енергообезпечаването на клетките. Към флавиновите ензими принадлежи и моноаминоксидазата (МАО), контролираща обмяната на биогенните амини и невротрансмитерите и следователно влияеща на функциите на нервната система и на нейните висши отдели. Витамин В2 изпълнява антиоксидантни функции, участва в кръвообразуването, увеличава нивото на хемоглобина и еритроцитите. Подобрява функцията на очите (повишава възприемчивостта към цветовете и адаптацията към тъмнина), във връзка с това се препоръчва при хемералопатии, конюктивити, ирити, кератити, язви на роговицата, катаракта. Витамин В2 се прилага при кардиосклероза, тиреотоксикоза, хроничен хепатит и други заболявания на черния дроб (активизира неговата детоксикираща функция) при хроничен колит и ентероколит, при продължително незарастващи рани и язви, лъчева болест, астения, за лица, работещи с токсични вещества, включително с тежки метали. Липсата на витамин В2 предизвиква отрицателни изменения в нервната система на човек (в кората на главния мозък, вегетативната нервна система), кръвоносните капиляри (расширяется их просвет, понижава се тонуса, нарушава се притока на кръв към тях), развива се анемия, понижава се усвоимостта на белтъчини, рязко намалява растежа; развиват се болезнени пукнатини в ъгълчетата на устата, възпалява се слизестата ципа на роговицата, появява се остра болка и парене в очите, сълзене, фотофобия; понижава се работоспособността, засилва се чупливостта и падането на косата; развива се дерматит.

Витамин В6
Витамин В6 в организма е представен от коензимни форми – пиридоксалфосфат и пиридоксаминфосфат. Те влизат в състава на ензимите, контролиращи реакциите на преаминирането и декарбоксилирането на аминокиселините и съответно играят важна роля при обмяната на аминокиселините (особено на триптофана) и в обмяната на белтъчините като цяло, а също и в метаболизма на биогенните амини и невротрансмитерите – серотонина, гама-аминомаслената киселина, дофамина, норадреналина, което предопределя важността на този витамин за нервната система. От гледна точка на влиянието на витамин В6 на нивото на серотонина той е синергичен с хиперицина в жълтия кантарион. Витамин В6 (заедно с желязото, медта и цинка) участва в синтеза на хем. В женския организъм той играе важна роля в поддържането на баланса на половите хормони, предотвратява онкопатологията. Заедно с фолиевата киселина витамин В6 има хипохолестеричен ефект, предотвратява развитието на атеросклероза. Прилага се при токсикоза на бременни, в предменструален синдром, различни видове паркинсон, хорея, заболявания на периферната нервна система (радикулит, неврит), пелагра, хронични и остри гастрити (нормализира киселиннообразуващата функция на стомаха), язва на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен холецистит (участва в процесите на отделяне на жлъчка), анемии, лъчева болест, дерматити, лишеи, невродермити, псориазис, ексседативна диатеза, за предотвратяване или намаляване на токсичните явления при прием на някои лекарствени препарати. Острият дефицит на витамин В6 се наблюдава при алкохолизъм, което засилва алкохолната психоза. Дефицитът на витамин В6 може да възникне на фона на прием на противотуберколозни препарати, перорални контрацептиви. При дефицит на витамин В6 се наблюдават депресии, психози, повишена раздразнителност, периферни неврити, изразен предменструален синдром, възможно е развитие на анемии при пълно осигуряване на организма с желязо (хипохромна анемия), възпалява се устната кухина и езика, развиват се дерматити.

Витамин В9 (Фолиева киселина)
Фолиевата киселина участва в преноса на едновъглеродните групи. Нейната активна форма – тетрахидрофолиева киселина е коензим на метилопреносните ензими; участва в биосинтеза на пуриновите и пиримидиновите основи, като по този начин влияе на синтеза на ДНК и метаболизма на аминокиселините – метионина, серина и тирозина. Заедно с витамин В12 фолиевата киселина регулира процесите на кръвообразуване, като оказва антианемично действие при микроцитарна анемия. Влияе положително върху функциите на червата и черния дроб, повишава съдържанието на холин в черния дроб. Действа антиатеросклеротично (в съчетание с витамин В6 и В12). Важно е да подчертаем значимостта на фолиевата киселина за предотвратяване на вътрешноутробни аномалии на плода, неговия растеж и развитие, което предопределя важността на този витамин по време на бременност.

Витамин В12 (Цианкобаламин)
Ролята на витамин В12 в процесите на метаболизма се определя от участието му (в състава на кобаламиновите ензими) в белтъчинната, липидната и въглехидратната обмяна на веществата. Тъй като е източник на метилни групи, витамин В12 в съчетание с фолиевата киселина и витамин В6 нормализира обмяната на метионин, предотвратява мастното прераждане на черния дроб, увеличава употребата на кислород при хипоксични състояния. Има антиатеросклеротично действие – понижава нивото на холестерин в кръвта и помага за извеждането му от кръвоносните съдове. Стимулира синтеза на белтъчини, нормализира процесите на растеж и развитие. Витамин В12 регулира процесите на кръвообразуване, а това е свързано с неговото участие в синтеза на пуриновите и пиримидиновите основи, нуклеиновите киселини; с натрупването в еритроцитите на серосодержащих соединений. Благодарение на участието му във формирането на миелиновите обвивки на нервните клетки, цианкоболомин е необходим за функционирането на нервната система. Като повишава фагоцитарната активност на левкоцитите и активизира дейността на ретикулоендотелиалната система, витамин В12 засилва имунологичната защита на организма. За усвояванетому с храната е необходимо наличие в стомаха на специална белтъчина – гликопротеид, т.нар. “вътрешен фактор”. Витамин В12 се препоръчва при различни анемии, лъчева болест, дистрофия, заболявания на черния дроб (хепатит, цироза), полиневрити, радикулити, невралгии, мигрени, кожни заболявания (псориазис, фотодерматоза, дерматити, невродермити), след прекарани инфекциозни заболявания. Дефицитът на цианкобаламин води до анемия и нарушаване на функциите на нервната система (слабост, световъртеж, загуба на апетит и други).

Витамин РР (Никотинова киселина, никотинамид)
Представители на витамин РР са никотиновата киселина и никотинамида. Никотинамидът е структурен компонент на никотинамидните коензими (НАД+ и НАДФ+ и техните възстановени форми). Те влизат в структурата на около 300 окислително-възстановителни ензими с важна роля в енергетичната обмяна, в процесите на синтез и разпад на голям кръг вещества, а също и в ензимите на антитоксичната и антиоксидантната система на организма. Витамин РР оказва активиращо влияние върху функциите на кората на големите полукълба, действа съдоразширяващо. Засилва секреторната и моторната функция на стомаха, стимулира функционалната активност н